Траян Траянов е от хората, които не обичат да вървят по

Траян Траянов е от хората, които не обичат да вървят по утъпкани пътеки. Роден е в Силистра, в семейство на театрални артисти. Сцената не се оказва негово предопределение. Стремежът му към нови познания и умения го съпътства на всички места още от ранна детска възраст и трансформира учебното заведение в обичана територия. 

„ Аз по-скоро бях дете, което обича учебното заведение и съм ходил постоянно с готовност на учебно заведение. Семейството ми, разбира се, много е ценяло образованието, така че допускам съм получавал и от тях подобен вид поощрение. Винаги с наслада съм ходил на учебно заведение. 

Траян е възпитаник в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години. Той посещава две разнообразни учебни заведения в Силистра и се образова по две разнообразни стратегии. Още си спомня уюта на класната стая, в която е събирал познания, мечти и цели. 

„ Спомням си моята учителка, класната ми в трети или в четвърти клас, която се беше погрижила ние да имаме най-красивата класна стая в целия град. Мъжът ѝ беше художник и тя просто беше украсила класната стая по прелестен метод – с ръчно нарисувани плакати на Костенурките нинджа да вземем за пример.  Друго, което впечатлява доста от моите сътрудници в чужбина, когато си приказвам за просветителната система такава, каквато е била в България, е впечатляващата инфраструктура. Аз си припомням, че в двете ми начални учебни заведения имаше зъболекарски кабинети и ние всички ходехме постоянно на прегледи. В едното ми учебно заведение имаше страховит компютърен кабинет и деца в трети и четвърти клас имаха опция да се учат да програмират.  Това, че в България по това време е имало 2 образователни стратегии, от които можеш да избираш, e много впечатляващо и приказва за прочут експериментаторски дух, който се чудя дали не се е позагубил. В момента има единствено една образователна стратегия ”, сподели Траянов в предаването " Офанзива " по Нова нюз. 

Въпреки неумолимия ход на времето, според Траян има някои неща, които остават непроменени в областта на образованието. 

„ Аз си припомням учители, които бяха неуверени, които не можеха да си ръководят класната стая, които ревяха след всеки час поради хаоса, който се получаваше. Тиранични учители също. Това е обикновено, това е като в този момент ”, сподели той. 

Има и такива, които за наслада, отдавна към този момент са в историята.  

„ Имам спомен още доста жив и доста ослепителен за мой съученик, който седи до мен на чина и в час по изобразително изкуство, правим апликация, и е залепил гъбките с шапчиците наопаки, за което изяжда два шамара от учителката и рисунката му е скъсана, защото не е схванал заданието ”, изясни Траян.

За своите мемоари той споделя, че е имал забавни взаимоотношения с учителя си по математика, когото дефинира като страховит възпитател. „ Един път ме беше извикал на дъската и аз по случайност бях решил задачата правилно, математиката не ми беше тогава най-силната област. Той ме поздрави, а аз му споделих: „ Господине, оттук-нататък можете да ми викате Питагор ”. Той до края на началния стадий, докато беше наш преподавател в действителност всякога, когато връщаше тестванията, той имаше един способ, в който нареждаше тестванията на купчинки, когато ги връща и първо връща шестиците, петиците, четворките и по този начин - огромен съспенс в класа. След като минеха всички купчинки до двойката, която беше на една обособена купчинка, само с един тест и това беше Питагор. Учителят ни споделяше: „ Я, сега да забележим Питагор какво е направил през днешния ден ”. 

Семейството на Траян напуща Силистра, когато той е на 13 години. Целта на преместването е опцията той да учи в по-елитна гимназия и да отвори пътищата си към влиятелните университети. Така и става. След завършването си младият мъж е признат в лицей в Кънектикът – място, което надалеч не се оказва последна спирка в похода му към качествено обучение. 

Вече сега, когато отидох в колежа в Кънектикът започнах да се ориентирам, да разбирам какво аз желаех като студент, какво ми би трябвало и какво прекарване желая да имам. Всъщност след втората ми година аплайвах и се трансферирах в университета в Харвард. 

В Харвард Траян придобива бакалавърска степен по обществени науки. А по-късно взема решение да учи магистратура... в Кеймбридж. 

„ Преди да стигна до Кеймбридж аз прекарах две години в Ню Йорк, където беше първата ми работа след университета. Работих за компания, която се занимава с управническо консултиране или мениджмънт консултинг, където бях бизнес анализатор. След като поработих няколко години в мен се зароди това предпочитание да се върна в университета и да направя магистратура. Избрах си да последвам социология, тъй като това е дисциплината, която ме палеше и в университета, с концепцията да помисля има ли по какъв начин в действителност да се занимавам с нещо, което в действителност ме вълнува и което е обвързвано с това по какъв начин може България да стане по-просперираща страна ”, изясни Траян. 

Опитът му в две от най-престижните образователни заведения в света демонстрира на Траян, че високите оценки не подсигуряват триумф и не са еднопосочен билет към реализирането на задачите и фантазиите. 

Добрите оценки могат да значат доста, но могат и нищо да не значат. Когато те правят оценка сложно, когато оценката по някакъв метод слага висока летва и второ - прави оценка преодоляването на някакъв комплициран материал, прилагането на някакви скъпи умения, които ще ти служат цялостен живот – да, тогава оценката е значима. Когато оценката прави оценка нещо, което няма по какъв начин да ти е потребно, някакъв тип зазубряне, запомняне, тогава не е потребно, разсъждава през днешния ден той.  

„ Високият научен триумф ти дава достъп до благоприятни условия, отваря ти порти, не подсигурява, че по-късно ти ще си сполучлив в тези полета, но ти в никакъв случай няма по какъв начин да се пробваш в случай че не си имал тези високи оценки, които да дават убеденост на работодателите или на хората, които ти подават ръка ”, изясни Траянов. 

Младият мъж взема решение да се върне в България и стартира работа в неправителствения бранш. Там, той слага под фокуса на публичното внимание проблемите в просветителната система и дружно с екипа си пробва да предложи съответни решения за тях. 

В момента българската просветителна система работи главно добре за възпитаници, които идват от фамилии на образовани родители. Системата ни не работи за възпитаници, които идват от фамилии в неравностойно състояние, ученици, чиито родители нямат висше обучение, които живеят в дребни обитаеми места, ученици, които не приказват на български у дома. Това са учениците, които имат големи компликации в нашата просветителна система, споделя Траянов.

Според него е нужна ясна пътна карта, в която да са разказани промените, необходими за подобряването на българското обучение. Трябва да има и отчетност за активността на всички, които са част от процеса. В противоположен случай рискуваме да станем очевидци на пропиляването на капацитета на стотици деца и младежи.

„ В момента се работи доста реактивно и се работи на парче. Променят се дребни неща без доста изясненост какъв резултат ще даде това нещо. Това не е методът да реализираме една висококачествена и равно налична просветителна система ”, изясни Траянов. 

Всички имаме някаква роля да създадем по този начин, че учебното заведение да бъде среда оазис, то да работи за всички деца. Има място за ученическа самодейност в тази област, има място за самодейност на учителите и естествено има място за деяние от страна на политическите лица, за изработка на нужните промени. Мисля, че всички би трябвало да запретнем ръкави и да работим за такава просветителна система, за която мечтаем ”, добави Траян Траянов.